Рисуването с пръсти – метод за повишаване на емоционалната интелигентност при ученици със специални образователни потребности
Рисуването с пръсти е форма на експресивно поведение, която може да разкрие значими личностни характеристики. Това е типично както за този тип рисуване, така и за други форми на художествено себеизразяване. Особеното на тази експресивна форма обаче е в това, че тя дава възможност на децата със специални образователни потребности да се избавят от потиснатостта, да преодолеят страховете си и да придобият увереност в себе си.
Тези свойства на рисуването с пръсти го приближават до играта с кал. Рут Шоу, основателката на съвременния вариант на този метод, отбелязва, че „рисуването с пръсти произхожда директно от играта с калта – това, което бих добавила като особено при този тип рисуване е многоцветността му„. Рисуването с пръсти днес се явява диагностичен проективен метод, средство за стимулация на свободните асоциации, част от психотерапията и игровата терапия при ученици със специални образователни потребности.
Главна особеност на тази методика е в това, че процеса на проектиране не се сдържа и ограничава от нищо. Свободното изразяване на емоциите, влеченията и импулсите на детето не срещат граници при този подход. Ако при другите видове графично творчество се изисква достатъчно добре развита мускулна координация (това може да застави неувереното дете със специални образователни потребности да се откаже да рисува това, което искате от него), при рисуването с пръсти вероятността да се претърпи неуспех е много по-малка – тук движенията могат да бъдат прости и несръчни.
Психолозите са установили, че да имаш висок емоционален коефициент е толкова важно, колкото и да притежаваш висок коефициент на интелигентност. Всяко следващо проучване потвърждава, че децата със специални образователни потребности, владеещи уменията характерни за емоционалната интелигентност, са по-щастливи и по-уверени в себе си.
Психолозите твърдят, че децата със специални образователни потребности много рядко не приемат този арттерапевтичен метод и в това се състои неговото важно преимущество.
Рисуването с пръсти е санкционирана „игра с калта“, която позволява на децата различни от другите да покажат наяве своите агресивни импулси. То води до удовлетворение на деструктивните влечения, като в същото време не е деструктивно и не предизвиква в детето страх от наказание.
Ситуацията на рисуването с пръсти в много отношения напомня игра и предоставя уникалната възможност да се получат данни за поведението на детето със СОП. Наблюдавайте положението на тялото му, скоростта на движенията му, честотата на дишането. Обърнете внимание на спонтанните му изказвания.
При рисуването с пръсти можете да откриете две противоположни тенденции в поведението на детето с когнитивен дефицит – дистанцираност и въвлеченост.
Дистанцираността се проявява при прекалено внимателното използване на боите. Детето със специални образователни потребности се опитва да намали колкото се може контакта с боите – може да крие едната си ръка зад гърба, да потопи в боите само един пръст. То задава много въпроси, опитва се да следва инструкциите и указанията, в процеса на работа често се отвлича, извършва неловки движения и рисува предимно геометрични фигури или нещо стереотипно. В тази ситуация се проявяват инфантилност, негативизъм, враждебност, неудовлетвореност.
При въвлечеността картината е съвсем различна. Детето със СОП може да включи в рисуването не само пръстите и дланите си, но и движенията на цялото тяло. То дори може да се постарае да се оцапа цялото с бои. Такова поведение говори, че детето получава удоволствие от контакта с “калта” (което, очевидно, не е било достатъчно в живота), но може да бъде и израз на агресия и враждебност. Ако детето заема цялото свободно пространство на листа или дори в процеса на рисуване излиза извън предела на хартията, това говори за несдържаност, слаб емоционален контрол, свръхагресивност, експанзивност.
Такива деца не признават авторитети и изпитват наслада от импулсивните, често деструктивни действия. Обратно – когато детето заема малка част от листа за рисунката си, се интерпретира както в рисунъчните тестове като сдържаност, затвореност, тревожност.
Има много възможности за интерпретация както на различните аспекти на процеса на рисуване с пръсти, така и на получените резултати, но за нас е по-важно това, което може да наречем терапевтичен аспект на тази методика.
От гледна точка на терапията е важно не това, което детето със специални образователни потребности създава като крайна продукция, а това, че то придобива нов субективен опит. Рисуването с пръсти включва не само „изобразяване на проблем от детето“, но и неговото преживяване. В такава ситуация, когато детето със СОП е максимално свободно от каквито и да било изисквания и ограничения, то може да се обърне към вътрешното си „Аз“ и да предаде на листа хартия най-дълбоките си преживявания и социален опит.
Детето със специални образователни потребности овладява нов език, ново средство за изразяване на своето „Аз“, което може да изрази физически, кинестетически (чрез усещания) и емоционално. Контактът с вътрешния опит на детето, по правило открива път към вербалния контакт с околните. Изразявайки на хартията своите преживявания, страхове и тревоги, детето със СОП става далеч по-открито и готово за тяхната вербална преработка.
Немаловажен при работата с деца със СОП е и фактът, че техниката рисуване с пръсти е много „жива“ процедура, която носи на детето с увреждане удоволствие и му доставя весели и радостни преживявания.
Ако решите да прибегнете до този метод, ще ви е нужен голям лист хартия, около 60 х 50 см. Хартията е нужно да бъде достатъчно плътна, за да понесе обилната употреба на вода. Що се отнася до боите – има специални набори от такива бои, които са с необходимата пастообразна консистенция, лесно се отмиват и са безвредни за организма, ако детето изведнъж реши да ги опита на вкус.
Можете да започнете заниманието си така: кажете на детето със специални образователни потребности, че имате най-различни цветове бои и то може да се опита да нарисува нещо без помощта на четка. „Ти имаш пет пръстчета на едната ръка и още пет – на другата. Това е много повече от една четка. Можеш да нарисуваш с тях каквото си поискаш“. След това навлажнете хартията и дайте на детето боите. Когато детето завърши рисунката си, поискайте от него да й измисли име и да съчини история по нарисуваното.
Ако трескавият и забързан живот предизвиква в децата със специални образователни потребности раздразнителност и гняв, рисуването с пръсти в специфичното пространство на специалното училище може да ги научи да разпознават и да контролират тези чувства, да провокира тяхната вродена емоционална интелигентност.
Графичната изразност е един начин на невербална комуникация, една несловесна връзка предлагаща забавно общуване за децата с когнитивен дефицит.
Чрез рисунката преживяванията им стават достъпни и за другите.