Пясъчната терапия е изобретена от швейцарския психолог и философ Карл Юнг, ученик на "бащата" на психоанализата Зигмунд Фройд. След разпра с наставника си, Юнг се усамотил край едно езеро. Огорчен, той прекарвал дълги часове на брега, ровейки и пресявайки пясъка с ръцете си. След известно време забелязал, че обидата и гневът му към Фройд се уталожили. Дори взел решение по какъв начин биха могли да продължат усложнените им отношения. Ученият достигнал и до извода, че проблемите могат да бъдат "закопани" в пясъка или да бъдат разпръснати като дребни песъчинки.
Днес някои иновационно настроени специалисти вече обзавеждат кабинетите си с пясъчници, където провеждат своите сеанси. Клиентът прави различни форми в пясъка, които изразяват психологическото му състояние. По тях психологът си изяснява неговия проблем, за да му помогне. Напоследък стават популярни и опакованите в стъкло пясъчни картини. Когато те се раздвижат, възниква нов "пейзаж", който е неповторим. Неспокойните и разстроени хора обикновено виждат в картината драматичен сюжет, а щастливите - оптимистичен.
През учебната 2008 – 2009 г. ПУ “Д–р Власаки Шуманов” – гр. Сливен откри мултифункционална зала с финансовото съдействие но ОББ – клон Сливен и корпуса на мира – USA. Част от новите дейности предлагани на учениците чрез атрактивната придобивка бе и пясъчната терапия.
Кой не е виждал коленичили край вълните хора, отдавна излезли от детството, в захлас да строят пясъчни замъци, тунели или цели сложни конструкции? Те се отнасят към това занимание с цялата сериозност и старание, но за всеки случай обикновено си осигуряват и „алиби” – „Помагам на децата да си направят пясъчен замък”.
Прагматичните американци нямат нужда от алиби, защото за мнозина играта с пясък не е детинщина, а респектиращ лечебен метод.
Дори тълкуват знаменитата пътечка от жълт пясък във "Вълшебникът от Оз" като зашифрован път към хармонията. Пясъкът се използва за медитация и творчество. По време на сеансите с тази терапия хората изграждат пясъчната си пътечка и се опитват да открият своята житейска роля – също като героите от знаменитата приказка. От пясъка се изграждат въображаеми градове, семейства, дори ситуации.
Задачата на училищния психолог е да разшифрова посланията изказани на подсъзнателно ниво и да помогне на детето с увреждане да построи нов, по-светъл град – отначало на пясъка, а после в собственото си съзнание.
Песъчинките струят през пръстите и предизвикват приятно усещане, което успокоява и отпуска децата с генерализирано разстройство на развитието. Пясъкът има още едно добро качество - той е материал, който лесно се оформя, но и лесно се руши. Това го прави изключително подходящ за работа с агресивни ученици.
Играта с пясъка, известна още като Сендплей, освен приятно забавление може да бъде и много добър начин за психотерапия и лечение на депресии. Увлечени в игровата терапия, емоционално лабилните ученици със специални образователни потребности лесно забравят лошото настроение. Сендплей може да отвори човек към преживяване на невербални състояния. Някои от децата с когнитивен дефицит, макар и да не могат да говорят, разбират езика и се включват в терапевтичното взаимодействие с огромен ентусиазъм.
Възрастните може да са забравили или никога да не са научили думи за някакъв вид вътрешно преживяване и все пак те могат да разпознаят интуитивно една фигурка (играчка), без да могат да кажат защо и с какво ги привлича тя. Ето защо терапевтите понякога казват:
"Остави фигурката (играчката) сама да те избере". От психологическа гледна точка построяването на кули, замъци и тунели от пясък е начин да се потопиш отново в детството – време на надежди, липса на отговорности и страхове, с които е изпълнен съвременния живот на възрастните.
Ефективността на играта с пясък идва от създаването на самата пясъчна картина като форма на активно въображение, а не като фокусиране на познавателен процес или завършено произведение. Картините в пясъка не се интерпретират в процеса на терапия, за да може детето с умствена изостаналост да остане близко до непосредственото живо преживяване на тялото и въображението. Терапевтът е само наблюдател, свидетел, който отразява, но може и да съпреживява играта. Това помага да се обхване, обгърне и подкрепи личното преживяване на ученика, което продължава да работи и да се разгръща в самия него.
Терапията е подходяща и за ученици с двигателни увреждания /ДЦП/.
Сред различните форми на креативно – експресивните терапии, арттерапията се явява единствената, която позволява трансформирането на вътрешната образност и чувственост в реални обекти. Изобразителния продукт на пясъчната композиция се създава в защитеното пространство на психологичния кабинет и остава в него до края на терапевтичния сеанс. Лекотата, с която една пясъчна кула може да бъде срината и да отстъпи място на нова ни напомня, че всичко в този свят е временно и се променя. Усвояването на това ключово знание от учениците в помощно училище /под форма на игра/ улеснява тяхната последваща социализация в обществото.
След играта с пясъка изведнъж осъзнаваме, че несполучливото може да се разруши и да се построи ново, че един епизод от живота си отива и отстъпва място за следващия. В реалността ние сме прекомерно погълнати от това, което градим и ще оставим след себе си – къща, семейство, проекта на живота ни... И се претоварваме с отговорности.
Пясъчната нетрайност ни помага да видим, че нещата не са така фатални, че лекотата, с която се отнасяме към резултата от своя труд, не го обезсмисля. Напротив, внася равновесие затова тя се използва с еднакво голям успех както при ученици с ментални увреждания, така и при стресирани лидери на известни компании.
Нейната универсалност я прави ТЕРАПИЯТА НА БЪДЕЩЕТО
Да лежиш на брега, да се взираш в милионите песъчинки, мидички и рачета – кой не е потъвал в безвремието на това състояние? Някои го наричат медитация...