Консултиране на родителите

Забранено ли е да се греши?

Още от малки сме научени, че да се греши е лошо.Грешките показват, че не си успял да се справиш с нещо, защото не си го разбрал или просто не го можеш. Независимо от причината грешката си остава грешка – знак, че някъде и в нещо си се провалил, че нещо не е наред.

Когато през тази нагласа погледнем поведението на собственото си дете, никак не е чудно, че всяка една негова “грешка” създава у нас неясно напрежение и си задаваме въпросите:

• Какво става?
• Защо детето ми греши?
• Аз добър родител ли съм?

Обикновено след бурята от емоции при всяко ново наказание подсъзнанието на децата разбира, че “грешките” са НЕДОПУСТИМИ. Допускайки обаче емоциите ни да вземат връх ние предизвикваме такива и у самите деца, а зад техния емоционален фон започват да се оформят няколко основни тенденции.

Търсене на оправдание – детето не може да продължи да живее с негативния образ за себе си, създаден му от родителската реакция. Затова трябва да намали емоционалното напрежение и да свали товара от плещите си като си търси оправдание за извършеното от него действие.

• Бягство от отговорност – за да избегне силния емоционален натиск върху личността си, детето създава версии, в които извършителят е друг.
• Прикриване с цел да се избегнат негативните последствия
• Агресия – агресивното поведение е реакция, която затвърждава негативния “Аз – образ”. То е последното мънисто от веригата, която отключва родителското поведение към грешката – аз греша, значи съм лош – тогава ще се държа лошо.

Защо грешките са забранени?

Няма родител на този свят, който да не иска най – доброто за децата си. Затова в повечето случаи стремежът към съвършенство по отношение на тях е доста силен. Но когато си сложим очилата на съвършенството, пред очите ни постоянно е въпросът “Това достатъчно добро ли е или не?”. По принцип отговорът е “НЕ”, защото нещата никога не се случват по начина, по който си представяме, че трябва да станат.

Мнението на специалистите:

Според психолозите критичното отношение на родителите към допуснатите грешки или постоянното предпазване на децата от грешки задават модел на поведение, затворен в категориите “победител – губещ”. Постепенно детето се научава да оценя чрез тази скала не само себе си, но и всичко което се случва около него. То подрежда света в рамките на няколко основни ценностни постулата:

• Грешката е осъдителна;
• Тя показва непълноценност;
• Присъща е за “губещите”;
• Победителите не грешат - Те винаги се справят най – добре.

ГРЕШКАТА Е ВЪЗМОЖНОСТ

Както и да ви се струва, това е самата истина. Грешката е възможност не само за детето, но и за родителите. Тя всъщност не е знак за провал, а естествен етап съпровождащ процеса на развитие. Човекът е единственото живо същество, което притежава способността да се учи от своите грешки и да ги превърне в знание.

Какво е дисциплина?

Дисциплината е неформално обучение или процес на социализиране, който ръководи децата в начините на поведение, подходящ за изискванията на обществото. Той включва личния пример на родителите, практика, възприемчивост, инструкции, помощ, разкриване на преимуществата и делегиране на права.

ОСНОВНА ЦЕЛ:

• Основна цел на дисциплината е да развие самоконтрол.
• Можете да помогнете за изграждане на самодисциплина в децата, ако им разкриете тайните на самоуважението и междуличностната комуникация.

НЯКОИ ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ:

Никакви готови правила няма да решат проблемите. Няма измислени формули за отглеждане на гении. Всяко дете реагира различно на предизвикателствата пред които е изправено. Въпреки това има някои общи правила, които може да са Ви от полза.

• Преди да накажете детето се уверете, че действително е действало нарочно;
• Запомнете, че всяко наказание трябва да е конструктивно и да изгражда самодисциплина;
• Наказанието е добро, когато постига целта си без негативни последствия за психиката на детето;
• Наказанието трябва да е незабавно, обективно и  да се прилага насаме;
• Не трябва да се прекалява с наказанията;
• Наказанието трябва да се използва като последна мярка, само тогава, когато положителните методи на дисциплина са неефективни.

Трябва да сте убедени в способността си да отсъждате и решавате. Можете да се посъветвате и да получите помощ от специалисти в областта на детското възпитание, но все пак Вие сте този, който ще прилага на практика дадените идеи.

Помнете, че всяко дете и всяка ситуация в семейството са уникални!